УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ

Ед­на от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на Ру­се е ка­то гра­дът в Бъл­га­рия с ев­ро­пейс­ки ар­хи­тек­ту­рен об­лик.

Уни­кал­ната ар­хи­тек­ту­ра на Ру­се но­си сле­ди­те на ев­ро­пейс­ки­те сти­ло­ве на XIX и XX век. Сгра­ди­те и ор­на­мен­ти­те в стил ба­рок, се­це­си­он и ам­пир по­каз­ват вли­я­ни­е­то на Ви­е­на, Бу­да­пе­ща и Бу­ку­рещ.

Ня­ма друг град в Бъл­га­рия с тол­ко­ва ком­пак­т­на и бо­га­та ук­ра­са по сгра­ди­те и то­ва съз­да­ва усе­ща­не­то за спе­ци­фич­ния „арис­ток­ра­ти­чен“ дух на Ру­се.

267 са сгра­ди­те, приз­на­ти за па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та.

На цен­т­рал­ния ру­сен­с­ки пло­щад „Сво­бо­да“, от кой­то звез­до­об­раз­но во­дят ули­ци към дру­ги­те пло­ща­ди и за­бе­ле­жи­тел­ни ста­рин­ни и съв­ре­мен­ни сгра­ди, се на­ми­ра ем­б­ле­ма­тич­но­то за Ру­се До­ход­но зда­ние. То е пос­т­ро­е­но през 1902 г. от ар­хи­тек­ти­те Ра­ул-Па­ул Бранк, Ге­орг Ланг, Франц Шолц и майс­тор Пе­тър Ата­на­сов.

Зда­­ни­­е­­то е стро­­е­­но за тър­­­го­­вия – с цел при­хо­ди­те от нея да под­по­ма­гат фи­нан­си­ра­не­то на учи­лищ­но­то нас­то­я­тел­с­т­во в гра­да.

Го­ди­ни на­ред в та­зи сгра­да се на­ми­рат сце­ни­те на Ру­сен­с­кия дра­ма­ти­чен те­а­тър, а дъл­го вре­ме еди­ни­ят от фли­ге­ли­те се оби­та­ва от ед­но от пър­ви­те чи­та­ли­ща в Бъл­га­рия„Зо­ра“, а днес е при­ю­ти­ло Ев­ро­пей­ския кул­ту­рен цен­тър на име­то на ру­се­не­ца Но­бе­лов ла­у­ре­ат Ели­ас Ка­не­ти.

В град­с­ка­та гра­ди­на пред До­ход­но­то зда­ние се на­ми­ра друг сим­во

л, кой­то е в гер­ба на Ру­сеПа­мет­ни­кът на Сво­бо­да­та, из­г­ра­ден през 1908 г. по слу­чай 30-го­диш­ни­на­та от Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия от тур­с­ко роб­с­т­во. Па­мет­ни­кът е де­ло на зна­ме­ни­тия фло­рен­тин­с­ки ар­хи­тект и скул­п­тор Ар­нол­до Цо­ки.

Фи­гу­ра­та на же­на­та на па­мет­ни­ка изоб­ра­зя­ва Сво­бод­на Бъл­га­рия. Еди­ни­ят лъв на пос­та­мен­та е раз­къ­сал роб­с­ки­те ве­ри­ги, а дру­ги­ят па­зи щи­та на сво­бо­да­та. На пло­щад­ка­та от зад­на­та стра­на на па­мет­ни­ка са пос­та­ве­ни две оръ­дия „Круп“, ко­и­то са учас­т­ва­ли в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на 1877­1878 г.

В град­с­ка­та гра­ди­на се на­ми­ра и пър­ви­ят ру­сен­с­ки фон­тан – де­ло на скул­п­то­ра Вла­ди­мир Вла­ди­ми­ров през 1926 г. На пло­ща­да е раз­по­ло­же­на им­по­зан­т­на­та сгра­да на ру­сен­с­ка­та Съ­деб­на па­ла­та, встра­ни от нея по ул. „Алек­сан­д­ров­с­ка“ е Къ­ща­та с ча­сов­ни­ка, къ­де­то се е по­ме­ща­ва­ла пър­ва­та бан­ка „Гир­дап“.

Цен­т­рал­ни­ят пло­щад пре­ми­на­ва в кас­ка­да от фон­та­ни, зад ко­и­то е раз­по­ло­же­на го­ля­ма­та ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да с Кмет­с­т­во­то и Об­лас­т­на­та уп­ра­ва.

Встра­ни от Общината се на­ми­ра Лар­го­то с пло­щад „Св. Тро­и­ца“.

В дъ­но­то е сгра­да­та на Ру­сен­с­ка­та опе­ра.

До нея е пра­вос­лав­ни­ят ка­тед­ра­лен храм „Св. Тро­и­ца“, пос­т­ро­ен през 1632 г. на мяс­то­то на стар па­рак­лис.

Цър­к­ва­та е вко­па­на в зе­мя­та, как­то на­ла­га­ли раз­по­ред­би­те на то­га­ваш­ни­те тур­с­ки влас­ти.

Ин­те­рес­на със сво­я­та ар­хи­тек­ту­ра е и ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва „Све­­ти Па­­вел от кръс­­­та“ (1890 г., арх. Ва­­лен­­­ти­­но). Тя се на­ми­ра на бре­га на Ду­на­ва и в нея фун­­к­­­ци­­о­­ни­­ра един­­с­­т­­­ве­­ни­­ят в Бъл­­­га­­рия цър­­­ко­­вен ор­­­ган.

 

Старият градски площад

Дви­жей­ки се по цен­т­рал­на­та ули­ца „Алек­сан­д­ров­с­ка“ „на­го­ре“ от цен­т­рал­ния пло­щад, ще по­пад­не­те на  ста­рия цен­тър на гра­да  –  кра­сив ар­хи­тек­ту­рен ан­сам­бъл, офор­мен от Ру­сен­с­ка­та биб­ли­о­те­ка (1911 г.) на арх. Ни­ко­ла Ла­за­ров, зда­ни­е­то на бив­ше­то Ок­ръж­но уп­рав­ле­ние, къ­де­то днес се по­ме­ща­ва Ис­то­ри­чес­ки­ят му­зей, най-ста­ра­та ру­сен­с­ка гим­на­зия – тъй на­ре­че­на­та Мъж­ка гим­на­зия (1898 г.) на арх. Пет­ко Мом­чи­лов и Франц Шолц.

В гра­ди­на­та на пло­ща­да се на­ми­ра Па­мет­ни­кът на бъл­гар­с­кия во­ин. Той е из­диг­нат през 1902 г. в па­мет на за­ги­на­ли­те през Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на през 1885 г.

Тър­гов­с­ка­та къ­ща на фа­ми­лия Ка­не­ти на ул. „Сла­вян­с­ка“ е па­мет­ник на кул­ту­ра­та. Пред­с­тои ней­но­то пре­ус­т­ройс­т­во в кул­ту­рен цен­тър. За­па­зе­на е и род­на­та къ­ща на Но­бе­ло­вия ла­у­ре­ат на ул. „Гур­ко“ 13, та­ка ко­ло­рит­но опи­са­на в не­го­вия ро­ман „Спа­се­ни­ят език”. Има па­мет­на пло­ча.

 

МУЗЕИ И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Ру­сен­с­ки­ят му­зей има се­дем ек­с­по­зи­ции, две от ко­и­то са из­вън гра­даИва­нов­с­ки­те скал­ни цър­к­ви и Сред­но­ве­ков­ният град Чер­вен.

На бре­га на ре­ка Ду­нав при Ру­се сред ос­тан­ки­те на рим­с­ка кре­пост е ек­с­по­зи­ци­я­та на от­к­ри­то Сек­са­гин­та Прис­та. По­ка­зан е над­пис от вре­ме­то на им­пе­ра­тор Тра­ян с име­то на кас­те­ла, ек­с­по­ни­ра­ни са сар­ко­фаг, пи­то­си, дру­ги ка­мен­ни над­пи­си, за­па­зе­ни са пет­де­сет мет­ра от се­вер­на­та кре­пос­т­на сте­на, за­вър­ш­ва­ща с чет­вър­ти­та бой­на ку­ла, ка­зар­ме­ни и тър­гов­с­ки по­ме­ще­ния. Има и пос­то­ян­на ек­с­по­зи­ция за кул­то­ве­те в про­вин­ция Дол­на Ми­зия с об­роч­ни плоч­ки и све­ти­ли­ще на бог Мит­ра.

На бре­га на ве­ли­ка­та ре­ка е и ек­с­по­зи­ци­я­та за Ба­ба Тон­ка, се­мейс­т­во Об­ре­те­но­ви и ле­то­пи­се­цът на бъл­гар­с­ки­те въс­та­ния За­ха­ри Сто­я­нов. В къ­ща­та-му­зей „З. Сто­я­нов“ се па­зи са­бя­та на Г. Ра­ков­с­ки, са­бя­та с вгра­ден ре­вол­вер на Сте­фан Ка­ра­д­жа и мно­жес­т­во ве­щи на дей­ци на Въз­раж­да­не­то.

Къ­ща­та на Ка­ли­о­па е му­зей на град­с­кия на­чин на жи­вот от края на ХIХ век. Пред­с­та­ве­ни са ко­лек­ции от ев­ро­пейс­ки пор­це­лан, стък­ло, среб­ро, ме­бе­ли, дам­с­ки кос­тю­ми и рок­ли. Вто­ри­ят етаж пред­с­та­вя при­мер­ни ин­те­ри­о­ри от бо­га­ти ру­сен­с­ки до­мо­ве. Къ­ща­та е пос­т­ро­е­на през 1865 г., в нея се е по­ме­ща­ва­ло прус­ко­то кон­сул­с­т­во.

Град­с­ки­те ле­ген­ди раз­каз­ват за ро­ман­тич­на­та лю­бов меж­ду уп­ра­ви­те­ля на Ду­нав­с­кия ви­ла­ет Мид­хат па­ша и кра­си­ва­та Ка­ли­о­па. Къ­ща­та би­ла по­да­рък за не­го­ва­та лю­би­ма, след със­те­за­ние по стрел­ба с лък, ко­е­то, раз­би­ра се, спе­че­ли­ла Ка­ли­о­па.

Пан­те­о­нът на въз­рож­ден­ци­те е на­ци­о­на­лен па­мет­ник кос­т­ни­ца на 453 ге­рои от Въз­раж­да­не­то, сред ко­и­то Лю­бен Ка­ра­ве­лов, Сте­фан Ка­ра­д­жа, За­ха­ри Сто­я­нов, Ба­ба Тон­ка, Ан­гел Кън­чев. От­к­рит е през 1978 г. и е де­ло на ар­хи­тек­ти­те Ни­ко­ла Ни­ко­лов и Да­ни­ел Къ­нев. Под поз­ла­те­ния ку­пол го­ри ве­чен огън, има из­г­ра­ден па­рак­лис и ек­с­по­зи­ция на ико­ни и цър­ков­на ут­вар. Пан­те­о­нът е раз­по­ло­жен в на­ча­ло­то на Пар­ка на въз­рож­ден­ци­те.

На­ци­о­нал­ни­ят му­зей на тран­с­пор­та, уни­ка­лен за Бъл­га­рия, е от­к­рит през 1966 г. и се на­ми­ра в сгра­да­та на пър­ва­та же­ле­зо­път­на га­ра – най-ста­ра­та в стра­на­та. На ко­ло­во­зи­те пред га­ра­та са по­ка­за­ни ста­ри ло­ко­мо­ти­ви и ва­го­ни, меж­ду ко­и­то и то­зи на сул­тан Аб­дул Азис, на бъл­гар­с­ки­те ца­ре Фер­ди­нанд и Бо­рис, на мар­шал Тол­бу­хин, слън­чев ча­сов­ник. Той се на­ми­ра в Пар­ка на мла­деж­та ­ лю­би­мо мяс­то за от­дих и спорт на ру­сен­ци от мно­го по­ко­ле­ния.

Пар­­­кът за­­поч­­­ва с Па­­мет­­­ни­­ка на Альо­­ша, а зад не­­го се виж­­­да за­­ла „Фил­­­хар­­­мо­­ния“. Цвет­­­на­­та ва­­за е ем­­б­­­ле­­ма­­та на пар­­­ка от над 50 го­ди­ни.

Ру­сен­с­ки­ят уни­вер­си­тет е при­ем­ник на Вис­ше­то тех­ни­чес­ко учи­ли­ще, ос­но­ва­но през 1945 г. В не­го се учат над 7000 сту­ден­ти, на ко­и­то се пред­ла­га бо­гат из­бор от тех­ни­чес­ки, ху­ма­ни­тар­ни и ико­но­ми­чес­ки спе­ци­ал­нос­ти. От ня­кол­ко го­ди­ни ус­пеш­но ра­бо­ти по прог­ра­ма ТЕМ­ПУС с под­к­ре­па­та на ЕС.

© ПАРНАС ООД Всички права запазени.    Общи условия Web Design & SEO by Zashev Design